Българска Т-Клас федерация започна създаването на цялостен стрелкови тренировъчен комплекс за подготовка на Т-Клас състезатели.

В комплекса е предвидено да бъдат включени голяма поредица от подбрани публикации обхващащи най-важните теоретични знания, тренировъчни стрелкови програми и други необходимите познания за използваната екипировка (оръжия, боеприпаси, оптики, монтажи, колани и всякаква друга екипировка) в спорта Т-Клас.

Автор е Пламен Николов, ръководител на подготвителния център за нови състезатели, съдии, инструктори и треньори към ITCC и БТКФ.

Публикациите ще бъдат достъпни в специалния за целта раздел в сайта на БТКФ.

Някой от по важните публикации за които предстои публикуване

Раздел ТЕОРИЯ
1. Ъглови единици, формули, определяне
2. Оптически мерници (в три части)
– устройство, скали, фокални равнини
– монтаж, проверка (стойност на кликовете, наклон на скалата, размери на скалата)
– зануляване – „суха“ прострелка, зануляване със стрелба
3. Приложна външна балистика (в три части)
– траектория и мерене – елементи на траекторията и мереното
– балистичен коефициент – определение, модели, практическо значение
– влияния върху траекторията – метео, топографски, технически
4. Таблици за стрелба – изработване и работа с тях
5. Балистични софтуери – настройване, термини, работа с тях
6. Стрелба по движещи се цели
7. Стрелба с кант
8. други

Раздел ТРЕНИРОВКИ
(поредица от десет типови тренировки за трите модула в Т-Клас)
1. Тренировка за групираност и точност
2. Тренировка за точност и време
3. Тренировка от нестабилни позиции
4. Тренировка за стрелба на далечни дистанции
5. Тренировка за стрелба с хит фактор на далечни дистанции
6. други

Автор: Пламен Николов

Определение за групираност и точност.

ГРУПИРАНОСТ (Precision) – Групираност наричаме площта, на която са разположени попаденията без значение положението и спрямо точката на мерене. Колкото по близо са разположени попаденията толкова стрелбата е по групирана и обратното.

Групираността (размера на групата изстрели) се определя обикновено за един патрон и конкретно оръжие, изстреляни от един стрелец в рамките на ограничено време.

За измерване на площта на разсейване се използват различни мерки за определяне на разсейването като: средно (вероятно) отклонение, централна ивица, голям радиус (побиращ 100% от попаденията), малък радиус (побиращ 50%) и т.н. Повечето от тях са непрактични за стрелба с прецизна карабина и малък брой изстрели. Най–лесния начин е измерване на разстоянието между двете най-отдалечени попадения и да се извади калибъра на оръжието и получената линейна стойност да се обърне в ъглови единици (MRAD, MOA). Например, стреляме с пушка в калибър .308Win група с размери 3,8 см, като извадим калибъра (.308 закръглено е 0,8 см) се получава групираност с размери около 3 см и оттам обръщаме в МОА (1 МОА) или в милирадиани (0,3 MRAD). Този метод не е най-прецизния, но е напълно достатъчен и лесен за ползване от Т-Клас стрелеца. Често срещана грешка при този метод е изключването на явно отклонено попадение (flyer) което на практика не е явно отклонено. Явно отклонено е попадение, което е на разстояние по голямо от 2,5*R от центъра на разсейване (Средната Точка на Попадение) на останалите попадения. Например, ако останалите попадения са събрани в кръг с диаметър 2 см. и съответно радиус на кръга 1 см оттам имаме 1 х 2,5 = 2,5см., в този случай попадението трябва да се вземе при измерване размера на групата. Броя на изстрелите също е важен за по-точно определяне размера на групата като варира от 3 до 20 изстрела за прецизни пушки. Група от три изстрела е прекалено малка за повечето случай, особено след почистване на цевта от омедняване. От друга страна 20 изстрелна група дава малък процент по-добра точност за размера на групата, а преразхода на патрони е голям. Най-оптимални са 5 или 10 изстрелни групи. Таблицата по долу дава зависимости между размера на групата и броя изстрели, като е видимо увеличаването площта на разсейване при групи с по-голям брой изстрели.

Таблица 1

¼ MOA group

½  MOA group

1  MOA group

ТОЧНОСТ (Accuracy) – Точност наричаме отклонението на центъра на групата (Средната Точка на Попадение – СТП) от мерната точка или центъра на избраната цел, в случай че мерната точка не съвпада с центъра на целта.

Отклонението е вертикално и хоризонтално.

За да се определи отклонението на СТП по вертикала и по хоризонтала първо е необходимо да се определи положението на самото СТП. За голям брой изстрели или попадения отдалечени едно от друго има много точни графични и аналитични методи за определяне на СТП. Също така има и специализирани софтуерни продукти за определяне размера на разсейването и положението на СТП. За съжаление тези методи не са особено практични и приложими за Т-Клас стрелеца при стрелба с прецизна пушка. При групи с малък брой изстрели в повечето случай събрани в една голяма дупка или застъпващи се едно с друго е трудно да се използват стандартните методи и понякога определянето на СТП може да е подвеждащо, а грешка от един или два клика в определянето на СТП не е малка при стрелба на големи дистанции. Накратко при определяне на центъра на разсейване стрелеца трябва да подходи внимателно, особено при случаите на явно отклонено, което не е такова според споменатия по горе стандарт за определяне и трябва да се включи в измерване размера на групата. След като определи СТП, стрелеца измерва отклонението от мерната точка по вертикал и хоризонтал показано по горе на схемата. За точно оръжие се приема отклонение на СТП от мерната точка (центъра на избраната цел) по малко от едно фиксирано деление „клик” на оптическия мерник без значение конкретната стойност на фиксираното деление.

Комбинация от групираност и точност спрямо дадена цел.

Цели и необходими условия за стрелковата тренировка.

Цели на тренировката:
– Натрениране на основните стрелкови навици (положение на тялото, премерване с оптически мерник, спускане и т.н.);
– Проверка групираността на даден патрон в комбинация с оръжието на стрелеца;
– Проверка на другото оборудване свързано със стрелбата (двуноги, задни упори и т.н.);
– Зануляване или проверка на същото направено на предишни стрелби.

Необходими условия при провеждане на стрелбата:

• Разстояние – 100 метра;

• Метеоусловия – безветрие или защитен от вятъра участък на стрелбището, без екстремни температури особено минусови, дъжд, обилен снеговалеж и подобни метеоусловия затрудняващи стрелеца да постигне максимален резултат. Стрелеца трябва да се намира в относителен комфорт спрямо околната среда.

• Положение за стрелба – максимално стабилно с два упора. Преден упор: двунога, раница, пясъчна торба и т.н. Заден упор: меки торбички, заден крак на приклада и т.н. Легнал е най-препоръчително и основно за Т-Клас стрелеца, но също така трябва да се стреля и седнал от маса при същите условия с цел да се види има ли промяна на резултата от стрелбата (групираността и точността).

• Боеприпаси – 50 (60) бр. еднакви патрона. При ръчно снарядени боеприпаси само една конкретна комбинация, при фабрични – да са от една партида (серия) обозначена на кутията. Неспазването на това условие може да доведе до грешни изводи, както за стрелковата техника на стрелеца, така и за техническата страна на оборудването (пушка, мерник, допълнително оборудване и т.н.)

• Светлина – желателно е да няма пряка слънчева светлина за да се избегне негативния ефект на различната осветеност и различното положение на СТП на групата. Необходим е навес над стрелковата позиция или стрелеца да си осигури сянка с помощта на различни приспособления, ако времето е с доста ярка слънчева светлина. Изследването на влиянието на светлината е необходимо в последващите тренировки, но за да има сравнение трябва да се изходи от база, която е постигната без влияние на различната осветеност.

• Мишени

Разположението на мишена Номер 1, задължително трябва да бъде нивелирано с нивел и при стрелба кръста на мерника и мишената ще са нивелирани, ако има разминаване на нивела на оптиката на стрелеца и нивелирания кръст на мишената, трябва да се намери източника на грешка преди да се почне стрелбата. Дебелината на черните линии всеки стрелец може да си я оптимизира спрямо неговата скала на оптическия прибор. Също така може да се направи празно пресечното място на двете линии за по голямо удобство при стрелба със скали с празен център на кръста. Важното да се съвместят е прави и нивелирани линии на мишената и кръста на скалата.

Показаните мишени са примери, всеки може да си създаде собствени, като се почне от такива с геометрични фигури (кръгове, квадрати, ромбове, триъгълници и т.н.) и се продължи по разчупени форми, които може да имат и елемент на разпускане със забавни форми, но същността си остава поразяване с едно попадение максимално близо до центъра на фигурата. Отклонението не трябва да бъде повече от едно фиксирано деление „клик” за дадения оптически прибор.

Файлове с мишените за печат: Номер1, Номер 2 – Вариант 1, Номер 2 – Вариант 2.

Ред за стрелба при провеждане на тренировката.

Упражнение 1 – Стрелба за групираност.
Стрелеца изстрелва 5 група изстрела по мишена номер 1. Без време в спокойна обстановка и максимално съсредоточаване. Проверява се мишената, записва се резултата (размера на групата и отклонението на СТП от мерната точка) и стрелбата се повтаря с нова 5 изстрелна група. Може да се стреля в същата мерна точка като се залепят предишните попадения или в нова мишена и двете се наложат. Записваме общият резултат. Размера на групата на двете и отклонение на общото СТП.

Забележка: Ако има разлика между положението на СТП 1 и СТП 2 по-голяма от средния размер групираност на двете групи продължаваме тренировката само с това упражнение докато не „доближим” различните СТП-та достатъчно близо т.е. трябва да „групираме” на едно и също място. Без това условие не е удачно да се продължава.

Пример: Група едно е с размер 3 см, група две е с размер 2 см т.е. средно 2.5 см групираност от двете стрелби. Разликата на СТП 1 спрямо СТП 2 трябва да е по-малка от 2.5 см. Ако не групираме минимум две групи на едно и също място не е удачно да се правят корекции на мерника.

Упражнение 2 – Стрелба за групираност и точност.
След корекция на мерника на база резултатите от предишните стрелби изстрелваме нова 5 (10) изстрелна група по мишена номер 1. Проверяваме резултатите като групираността трябва да е с размери подобни на предишните (ако стреляме 10 изстрелна група конвертираме размера на базата на таблица 1 по-горе) и измерваме отклонението. Отклонението на СТП от мерната точка трябва да е по малко от едно фиксирано деление „клик” на дадения оптически мерник. Ако не е продължаваме, без да променяме корекциите още една 5 (10) изстрелна група. Ако от двете стрелби имаме приблизително еднакво отклонение тогава променяме корекциите. Проверка на правилността на коригирането след това е достатъчна с 3 изстрелна група.

Упражнение 3 – Стрелба за точност по цели с различна форма.
Произвеждат се 20 (30) изстрела по мишена номер 2. По един изстрел във фигура като се започне от тези с геометрични фигури. Може да се експериментира как влияят на стрелеца и точността му различните форми, цвят, размери и т.н. Целта обаче е само една максимално отклонение от центъра (мерната точка) не повече от един „клик”. Желателно е също така за всеки изстрел да се става и заема положението за стрелба наново. Така от една страна се настройва стрелеца за един и само един изстрел по дадена цел и се заема положението за стрелба десетки пъти за тренировката, което води до натрениране на еднаквостта на заемане на положението за стрелба.

Автор: Пламен Николов

В стрелковата практика са приети и се използват две основни системи мерни единици за измерване на ъгли. Едната  е базирана на Радиана (radian) и е основна в Международната система единици SI, а другата е базирана на Градуса (degree) която не е основна, но се използва и е приета като алтернативна в SI системата.

Радиан (radian), Милирадиан (milliradian).
Най-разпространеното наименование под което се среща тази мерна единица е краткото  МИЛ (MIL) или MRAD. Но какво точно е МИЛ (MIL)? Това е математическа единица за измерване на ъгли. МИЛ е съкратено наименование което идва от милирадиан (milliradian). Което на латински означава, хилядна от радиана. На същия принцип е например „милиметър“, т.е. хилядна от метъра. Но какво тогава представлява тогава Радиана (Radian) като математическа единица за измерване на ъгли? Радиана е централен ъгъл дефиниран като част от кръг (окръжност) при който дължината дъгата е равна на радиуса.

Тоест Радиана (radian) е единица за измерване на ъгли при която дължината на дъгата е равна на радиуса на кръга.
Дължината на окръжност е равна на: C = 2ПR = 2 * 3,14159 * R = 6,283 * R съответно в една окръжност имаме 6,283 радиана.

След като милирадиана е хилядна от радиана в една окръжност следователно имаме 6283 милирадиана (milliradians), съкратено МИЛ-а (MILs), дължината на всеки един от тях е равна на една хилядна от радиуса (1/1000R).

Нека си представим, че стрелеца е в центъра на кръга и дължината на радиуса на кръга е 1000 метра. Съответно срещу стрелеца на 1000 метра и ъгъл със стойност 1 милирадиан ще има дъга с дължина 1/1000 от радиуса т.е. 1 метър. При малки ъгли приемаме, че дължината на дъгата е равна на хордата.

На 500 метра от стрелеца (центъра на кръга) което е 1/2 от радиуса тази дължина ще е равна на 1/2 от метъра т.е. 50 сантиметра. На 100 метра което е 1/10 от радиуса дължината на тази отсечка ще е равна на 1/10 от метъра т.е. 10 сантиметра. Достатъчно е да се запомни, че на 100 метра разстояние от стрелеца ъгъл със стойност 1 милирадиан покрива линеен размер със стойност 10 сантиметра. Оттук е много лесно да се изчисли линейната стойност, която покрива даден ъгъл в милирадиани на съответната дистанция и обратното дадена линейна стойност на каква ъглова величина е равна на дадена дистанция.

Например: 1 милирадиан е равен на 28 см на дистанция 280 метра. Или на 100 метра 15 см са равни на 1.5 милирадиана и т.н.

Трябва да се има предвид, че масово се използват две „закръгления“ на милирадиана който е „истинската“ математическа единица. Тези единици близки до милирадиана са основни в страните от бившия Варшавски договор и страните членки на НАТО. Това са съветската „хилядна“ стандартна за страните от бившия Варшавски договор и т.нар. NATO-MIL който е стандартен за НАТО. Много често под съкращението МИЛ (MIL) в документи на армии от НАТО се подразбира НАТО-МИЛ (NATO-MIL), а не милирадиана.

Всички съветски прибори на въоръжение в БА използват съветската „хилядна“, която е базирана на разделяне на кръга на 6000 равни части. В този случай величината на „хилядната“ ще е по голяма от милирадиана. Една „хилядна“ е равна на: 6283 / 6000 = 1,047 т.е. по-голяма е с около 5%. На такъв ъгъл съответства радиус чиято дължина не е 1000 метра, а е 955 метра т.е дължината на дъгата не е една хилядна от радиуса а е 1/955. По горната причина при работата с „хилядните“ чрез прибор и при работа чрез изчисления се явява една постоянна грешка, равна на 5%. При необходимост тази постоянна грешка може да се отчете и изправи с внасяне поправка от 5%. При преминаване от измерената ъглова величина с прибора към изчисления следва ъгловата величина, измерена с прибора, да се увеличи с 5%, а при преминаване от изчислената ъглова величина към поставянето й върху прибора тя трябва да се намали с 5%.

Пример: Измерена ъглова величина с ПСО-1 (мерника на СВД) има стойност 1 „хилядна“. Тогава във формулата за определяне на разстояние при известен размер на целта и измерена ъглова величина (виж по долу) трябва да вземем стойност 1,05 вместо 1. Ако размера на целта е гръдна фигура (0,5 метра широчина) целта ще се намира на закръглено на 476 метра. При не отчитане на поправката ще получим, че целта е на 500 метра. Практическото влияние на грешката зависи от големината на мерниковото поражаемо пространство (МППр) и размера на целта който го определя. Но при всички положения при стрелба по малки по размер цели на средни дистанции или при стрелба на далечни дистанции трябва да се отчита ако ползваме прибори използващи „хилядната“ за определяне на разстоянието.

При НАТО-МИЛ-а (NATO-MIL) окръжността се дели на 6400 равни части. При него имаме: 6283 / 6400 = 0,98. Тоест НАТО–МИЛ-а е по малък с около 2% от милирадиана. Следователно измерена ъглова величана с прибор използващ НАТО-МИЛ трябва да се намали с 2%. При по горе дадения пример приемем, че ползваме прибор с НАТО-МИЛ, ако не отчетем тази разлика ще получим грешка от приблизително 10 метра (вместо реалните 510 метра ще получим 500 метра). Тази разлика от практическа гледна точка е малка и не следва да се отчита.

Градус (Degree), минута (Minute), секунда (Second).
Другата система единици използвани в стрелковата практика са базирани на градуса. Всеки градус има 60 минути и всяка минута има 60 секунди. В един кръг имаме 360 градуса и съответно 21600 минути или 1 296 000 секунди. На-често използвана в стрелковата практика със стрелково оръжие е минутата. Добило разпространение обозначение на минутата е МОА което идва от английски Minute Of  Angle което е същото като и сама Minute т.е. минута. За да намерим какъв линеен размер покрива ъгъл от 1МОА на 100 метра трябва да умножим 100 по тангенс от 0.016667◦ (1 МОА обърната в градуси).

Получава се следното:
100 х (0,00029089) = 0,029089 метра, което е 2,9089 сантиметра.
Тоест на 100 метра разстояние 1 МОА покрива линеен размер 2,91см.

Съотношение между милирадиан (нато-мил, хилядна), градус и минута.
Обръщането на милирадиани в минути и обратното или от ъглова единица в линеен размер се налага често в стрелковата практика. От ъглова стойност в линеен размер най-удобно е като се запомнят на какъв линеен размер отговаря дадена ъглова стойност на 100м. Стойностите са дадени по-горе.

Формули за определяне на разстояние, размери, ъгли.
Полевите формули за определяне на разстояния, размери и ъгли са много често прилагани и снайпериста трябва да ги знае твърдо и да практикува редовно определяне на разстояния, размери и ъгли с помощта на оптическите мерници и други средства за наблюдение. Точността на определяне зависи от уменията на снайпериста да ползва скалата за да намери най-точно ъгловия размер на наблюдаваната цел (обект) и от знаене на точния размер на обекта (ако търсим разстоянието) или дистанцията до него (ако търсим размерите му).

Определяне на разстояние:
Дистанцията до целта = 1000 х размера на целта в метри / ъгловата стойност в милирадиани. Като резултата е в метри.

Ако вземем размера в сантиметри резултата ще бъде в сантиметри. Ако го вземем в ярдове резултат ще бъде в ярдове и т.н. Под каквато линейна стойност вземе размера на целта ,под такава ще получим разстоянието до нея.

В БА се ползват съкращенията Д – за дистанция, В – за размер, У – за ъглова стойност в хилядни.

Формулата добива вида: Д = 1000 х В / У.

При измерване с прибори които ползват хилядната и определянето изисква по-голяма точност, да не се забравя да се вкара поправката от 5% (виж по-горе).

Ако целта е малка и е по удобно да се вземе в сантиметри а резултата искаме да получим в метри.

Формулата добива следния вид: Д = 10 х В / У.

При измерване на по малки обекти и за удобство при смятане този вариант е малко по удобен и практичен.

Формула за измерване на дистанция с използването на МОА

Д = 3438 х В / У

като резултата съответно е в метри, ако вземем размера на целта в метри, в ярдове ако вземем целта на размера в ярдове и т.н.

Ако се вземе размера на целта в сантиметри, а резултата да е в метри формулата придобива следния вид:

Д = 34,38 х В / У

Използването на уреди и мерници на които скалите са в МОА както се вижда по горе определено не е практично.

Формула за измерване на размера на целта при известна дистанция и измерен с прибора ъгъл

В = Д х У / 1000

Формула за измерване на ъгъл при известно разстояние и размер на целта

У = 1000 х В / Д