Това е разказ от първо лице на един от многото последователи на идеята за Т-Клас. Казвам се Петър Марков и по професия съм лекар.

Помолиха ме да опиша накратко моите преживявания и спомени от последните 5 години, в които съм имал възможността и удоволствието да бъда част от идеята за Т-Клас. Още в началото искам да поясня, че не съм най-опитният състезател и не съм най-добрият стрелец. Всичко, което ще напиша е пречупено през моята призма и е представено без каквито и да било претенции.

Винаги съм считал, че в моята професия, човек има нужда да си намери отдушник и начин за “изпускане на парата”. Тъй като алкохолът не представлява такъв вариант (поне за мен), в определен етап от живота си реших да се фокусирам върху стрелбата с огнестрелно оръжие и по-конкретно върху прецизната стрелба на далечни дистанции. Вярвах, че това ще съответства добре на моята психокинетика. Естествено, в началото не познавах никой в тази сфера, единственото стрелбище, до което имах достъп беше това в Лозен – с максимална дистанция до 100 метра. По това време вече бях ловец, притежавах полуавтоматична нарезна карабина и реших че попаденията ми на 100 метра може би ще се по-добри, ако пробвам да стрелям с болтова карабина и оптичен прицел.

Оттам се започна цялата сага. Без да се консултирам много-много, си закупих болтова карабина Щаер ССГ 04, в кал. 308. Бях прочел в Интернет суперлативи за карабините на Щаер и така беше направен моят избор. После си избрах оптичен прицел на Вортекс, които точно по това време (2015 г) бяха изкарали новия си супер модел Razor Gen II. Мина една пълна година преди да дойде тази оптика до България и преди да произведа дори и един изстрел с новия ми Щаер. Но, тази година премина в доста четене, ровене по форуми, сайтове, гледане на клипове в Интернет и т.н. Именно тогава попаднах на форума TheGunman-bg.com и за първи път прочетох някакви постове, където се споменаваше Т-Клас. Аз вече знаех какво е Ф-Kлас и без да се замислям реших, че Т-Kлас е нещо Тактикъл и по-реалистично, което в по-голяма степен ще съответства на моите стремежи. Обаче, колкото и да търсих – не намирах нищо извън нашия форум за Т-Kлас и накрая осъзнах, че то си е изцяло Българско изобретение. От форума разбрах, че има група от стрелци, които стрелят и на по-далечни дистанции, имат достъп до полигона на Сливница и реших да се свържа с тях. Чрез един приятел и колега (също състезател по динамична стрелба) се запознах с Иван Бързилов и това беше преломният момент за мен. Аз вече имах теоретични познания, но нулев опит на стрелбището и за кратко време получих възможността това да се промени. Първото ми посещение на Сливница беше с новия ми Щаер, оборудван вече с оптиката Вортекс 4.5-27х56, двунога Харис и с фабрични патрони Геко Таргет (защото бяха на сравнително добра цена). С тях не успях да уцеля нищо над 500 метра. Затова си купих Геко Експрес и още на следващото ми посещение на Сливница – съвсем изненадващо – се проведе първото в живота ми еднодневно Т-Клас състезание с отбори от по двама души (teamwork), в три Модула, съгласно Правилника на Т-Клас. Това беше през м.04.2016 г. – по време на второто ми посещение до Сливница и на втората ми стрелба на каквато и да било дистанция над 100 метра. Това състезанийце го спечелихме с моят съотборник. За първи път в живота си уцелих мишена на 700 метра по време на това състезание. Така се убедих, че Т-Клас е правилният избор за мен.

Оттам-нататък, нещата си потръгнаха в каналния ред. Четейки и слушайки съветите на моите нови приятели, разбрах, че за да имам някакъв успех с тоя калибър надалеко – трябва да се науча да релоадвам. Дори и най-скъпите патрони нямаше да ми дадат тази прецизност и постоянство, които добре направените релоади могат. Отвори се нова глава на теорията, замина още един тон четене, слушане и гледане на информация за релоадването. … Това отне около година и половина. С неоценимата помощ на Бързилов избрахме правилната рецепта и на първото състезание, на което участвах с патрони – направени лично и изцяло от мен – спечелих Купата. Ударих гонга на 900 метра четири пъти от 5 изстрела. Това беше състезание, организирано от 68-ма бригада “Специални Сили” на полигона в Црънча – през 2017г. Та, с две думи – релоада е важно нещо. Сега вече има и качествени фабрични патрони, ама излизат по-скъпо като цена и не дават възможност да си ги настройваш според пушката (освен ако не сложиш тунер).

Междувременно Т-Клас се развиваше като идея и разнообразие. Имаше вече Мултигън, появи се SBW дисциплината, наложи се да се обзаведа с щурмова карабина и пистолет. Този тип стрелба, където търчиш насам-натам и стреляш не са ми допадали особено, но трябваше да съм в крак с останалите и да не изоставам. Сега мога да кажа, че идеята за SBW дисциплината наистина е правилна и дава възможност за комплексно развитие на стрелковите умения. Не може да се отрече, че това си е необходимост от практична гледна точка.

Участвал съм и на международни състезания – в Унгария през 2017г и в Австрия през 2019г. Там видях, че ние не сме чак толкова зле, в сравнение с останалите стрелци в Европа. Затвърдих впечатленията си, че не е задължително да спечели този с най-хубавата и най-скъпата пушка/оптика.

Първата ми “поръчкова” карабина си я окомплектовах чак в началото на 2020 г. В продължение на 4 години съм се състезавал с Щаер-чето и с Вортекса. Смених няколко двуноги, много видове торбички за задна опора, триноги, шалтета, метростанции и куп други аксесоари, докато търся най-подходящото за мен.
Ако стреляш надалеко е много важно да знаеш точната дистанция. Установих по трудния начин, че повечето далекомери не могат да измерят достоверно 20 см гонг на 1000 метра. Затова си купих скъп далекомер (Вектроникс Терапин) и до ден днешен като ходим на състезание, колегите си сверяват дистанциите с мен. Ако не си сигурен в дистанцията, която си измерил – прибавяш още една променлива към уравнение с достатъчно много на брой, вече съществуващи променливи.

Нямам много свободно време и за съжаление почти не ходя на тренировки. Може да се каже, че стрелям от състезание на състезание, но пък отивам за удоволствие и както казах в началото – за да се потопя в среда, коренно различна от заобикалящата ме. Нито за миг не съм съжалявал за нещо – дори и за неуспешните ми опити с погрешни покупки и прахосани пари (които не са малко).

Още много неща могат да бъдат описани, много преживявания, много успехи и много провали. Не бих искал да утежнявам допълнително един вече отегчителен текст.

В резюме мога да отправя следните скромни съвети към тези, които имат интерес да ги прочетат:

1. В Т-Клас не е най-важна пушката или оптиката. Най-важен е стрелецът! И заводска евтина пушка може да донесе медал, а пък супер скъпа и прецизна поръчкова пушка може да не ти донесе нищо.
2. И теорията, и практиката имат значение! Само с четене и диванни упражнения не можеш да станеш добър стрелец, но и да стреляш ежедневно – няма полза, ако не си наясно с правилните постулати, балистика, теория на релоада и т.н. Вече има предостатъчно като обем и като качество общодостъпна информация, която е необходима за Т-Клас стрелеца. Ако в динамичната стрелба има по-голямо значение изграждането на стрелкови умения, навици, скорост и мускулна памет, то при Т-Клас си трябва и теоретична подготовка. Няма как някой да асимилира тази информация вместо теб и да ти я налее наготово.
3. Винаги може да се разчита на помощта и на съветите на другите! Нашата общност е съставена от изключително добронамерени и позитивни хора, цялото време на полигона преминава в майтапи и хубаво настроение. Все още я няма тази
   злоба и завист – така характерни за всички други области в професионално или спортно отношение.
4. Т-Клас не е евтин спорт! Изискват се материални средства и в пълна степен важи правилото “Buy once, cry once”. Колкото повече проучване си направиш преди някоя покупка, толкова е по-малък шансът да съжаляваш после. А неуспешни покупки ще има..
5. Т-Клас изисква свободно време! За да си добър – трябва време за тренировки, трябва време за четене, трябва време за релоадване. Много пари съм похарчил за техника за релоадване – не толкова да ми подобри резултатите, колкото да ми спести от времето.
6. Не е правилно да търсиш единичният най-добър изстрел, най-малката група и т.н. Правилно е да търсиш постоянството в стрелбата – да можеш да постигаш добри резултати в различни условия – на тренировка и на състезание да стреляш еднакво добре. Това, че имам потвърдено попадение на 1436 метра с кал. 308 от първи изстрел, означава ли, че всеки път ще имам този резултат? Т-Клас състезанията ще тестват всичките ти умения, ще поставят физически и психологически препятствия и способността да запазваш т.нар. consistency ще бъде от решаващо значение. Избери си един патрон/куршум и стреляй с него, изучи го на различните дистанции и фактори на времето. Няма смисъл и време за непрестанни експерименти. Т-Клас не е бенчрест, не е Ф-Клас и т.н.
7. Няма универсална рецепта за Т-Клас! Няма черно и бяло, така както е и в реалния живот. Това, което работи и е добре за един стрелец, може да не е най-подходящо за друг. Всеки трябва сам да извърви пътеката си, да се усъвършенства и да се учи от грешките си, както и от грешките на другите.
8. Т-Клас изисква търпение! Нищо не се случва изведнъж.. Трябва да имаш търпение да дочакаш пратката си от САЩ, търпение да я освободиш от Митница, търпение да релоадваш, търпение да натиснеш плавно спусъка, търпение да преглътнеш пропуските си.
9. Т-Клас не е стъпка, Т-Клас е път! Това е процес на непрестанно и безкрайно надграждане на познания, умения, техническа база, материални придобивки и т.н., но и печелене на нови приятели, хубави преживявания, позитивни емоции.
10. За мен лично, Т-Клас е удоволствие!

Автор: Петър Марков